Как се появяват първите телефони в Русия?

Александър Кислов
Къде е направено първото междуградско обаждане в Русия? Кой се страхува от телефоните? И защо само благородни дами управляват първите руски телефонни станции?

През 1901 г. Николай Бугров, успешен руски търговец от XIX в., инсталира телефон в офиса си в Нижни Новгород. Писателят Максим Горки си спомня, че Бугров му казва със страхопочитание: "Попитах учените: 'Какво означава това - електричество?' 'Сила, казват, но произхода ѝ е неизвестен'. Дори учените! Как се чувства тогава един мужик? Тези телефони и всичко. Имам работник, той е образован човек, но и до днес, преди да вдигне телефона, той се прекръства и след разговор винаги си мие ръцете със сапун".

Нищо чудно, че техническите новости са били третирани от руските селяни по този начин. Първото телефонно обаждане в Русия се извършва през 1879 г. - само три години след като Александър Греъм Бел патентова изобретението си. А първите телефонни компании се появяват в страната през 1882 година. За сравнение, през 1882-1886 г. само 16,2% от мъжкото население на Русия е грамотно (и 2,6% грамотни жени). Дълбоко религиозни и суеверни, руските селяни веднага приписват телефона на нещо "от другата страна". Но и селяните са последните, които го получават. Първите телефонни линии са използвани за първи път от висшата класа на обществото.

Когато Бел "таксува" руските богаташи

Кузнецки мост

Първите телефонни линии в Русия са положени от чужденци. През 1881 г. британската компания на Александър Бел закупува (макар и чрез друго лице) 20-годишен концесионен договор за изграждане на телефонни линии в Санкт Петербург, Москва, Одеса, Варшава и Рига. Първото руско телефонно табло е монтирано през 1882 г. в Санкт Петербург на "Невски проспект" 26 - 5-етажна сграда, достатъчно висока, за да издържи разположените телефонни стълбове на покрива си, тъй като първите телефонни линии са поставени по най-евтиния и бърз начин - по покривите. По същия начин първата телефонна станция в Москва се помещава в Поповата къща на улица "Кузнецки мост" 12 - луксозната улица на Москва от XIX в., пълна със скъпи бутици и апартаменти.

Първите 26 телефонни потребители в Москва са фрашкани с пари. Годишната такса, която компанията на Бел начислява за инсталирането и поддръжката на телефон, е 250 рубли - огромна сума в онези дни. Тогава за 85 рубли може да купите най-скъпата шуба в шикозните магазини на "Кузнецки мост", а за 100 рубли да си позволите много удобна селска хижа. И така, първите потребители в двете руски столици са бизнесмени, застрахователни компании, железопътни дирекции и така нататък. Към края на 1882 г. в Санкт Петербург има 246 телефонни потребители.

Първият телефон в Москва от Bell's International Company. От колекцията на Московската градска телефонна централа.

Първото обаждане в Русия обаче не е отправено от богат човек или компания. Това се случва много по-рано, през 1879 г., и тестовото обаждане е направено от Санкт Петербург до жп гара "Малая Вишера" - на повече от 150 км от столицата. Връзката е разбираемо лоша - поради разстоянието се чуват само свирките на парните локомотиви на гарата, а човешкият глас е неразгадаем и "сякаш идва от подземието". Вторият експеримент е много по-успешен - обаждането от Санкт Петербург до гара "Любан" на 76 км се чува достатъчно ясно: "Сякаш двама души в съседни стаи, разделени от тънка стена и разговарящи с обикновен глас".

Първото телефонно оборудване е много тежко - с тегло около 8 килограма. За да говориш, трябва да се наведеш до контролния панел на устройството и да слушаш, като приближиш приемника до ухото си. Така че, ако единият говори, другият трябва да мълчи. В началото е много объркващо! Има дори "правило" - "Не слушай с уста, не говори с ухо!" Скоро обаче в Русия се появяват по-удобни телефони, направени от г-н Ериксон от Швеция, телефони, които имат двупосочен подател-приемник и по-познати в наши дни - те започват да доминират навсякъде, с изключение на петте основни града, контролирани от компанията на Бел.

Телефонни станции, които се управляват от благородни жени

Първата телефонна централа в Санкт Петербург,

Първите телефони нямат циферблати - единият просто вдига приемника, завърта дръжката на електрическия генератор, за да създаде променлив ток - след това сигналът отива до телефонната станция, където оператор приема обаждането, готов да го постави на правилното място. Първите телефонни табла се управляват ръчно, от "телефонни дами" или "баришня", както ги наричат на руски, което означава неомъжена благородничка.

Изискванията към телефонната дама в Русия в края на XIX в. са: 18-25-годишна, висока не по-малко от 165 см и добро образование. Като се има предвид фактът, че по това време в Русия не е имало леснодостъпно женско образование, с изключение на благородната класа, повечето телефонни дами са млади благороднички от обеднели семейства, възпитаници на някакъв Институт за благородни дами (в Москва има 4 такива института и 10 в Санкт Петербург). Те са учтиви, търпеливи, владеят чужди езици (което е много важно, тъй като голяма част от първите телефонни потребители в Русия са чужденци).

Телефонен оператор

Операторът получава обаждането, пита потребителя кой номер им е необходим и осъществява разговора ръчно, като свързва контактите на таблото пред нея с проводници. Работата изисква дълбока концентрация и е изнервяща - клиентите често се ядосват на оператора заради лошата връзка. Работата обаче е високо платена - 30-40 рубли на месец. Но графикът е непоносим: трябва да се правят средно около 200 разговора на час, дежурствата са с продължителност 7-8 часа (включително нощни смени), със само 1 ден почивка всяка седмица и ваканция е възможна само след 2 години! "Нервните атаки често принуждават бедните жени да се откажат от работата си след месец и половина, дори след толкова трудно допускане до свободната позиция", пише списание "Електричество" в Санкт Петербург през 1891 година.

Телефонна станция Петроград. 1917

Лев Успенски пише в своите "Бележки на един стар гражданин на Санкт Петербург": "Бихте могли да помолите баришня да проведе разговора възможно най-скоро. Бихте могли да ѝ се скарате за лоша връзка. Бихте могли да проведете задушевен разговор с нея, дори флирт в късните часове, когато връзките са малко. Говореше се, че една от тях толкова е завладяла милионер или велик херцог със своя сладък глас, че в крайна сметка "се е осигурила за цял живот". 

Ериксон поема

Телефонът на Александра Фьодоровна, съпруга на Николай II. 1900 г.

През 1900 г. концесията на Бел приключва. Компанията му е свързала 3800 клиенти в Санкт Петербург и 2900 в Москва, но през 1900 г. правата са закупени от Ларс Ериксон. Той взима само 63 рубли за инсталирането на телефон и бързо превзема пазара с удобните си, леки телефони. Към 1910 г. в страната вече има 155 000 абонати и непрекъснато се изграждат нови междуградски телефонни линии.

Настолен телефон

Умната идея на Ериксон, която му донася богатство в Русия, е да произвежда малки преносими табла. По това време много местни власти в Русия искат да инсталират телефонни станции за свързване на селата с регионални центрове, така че Ериксон започва да произвежда по-малки и по-евтини табла за обслужване на тази нужда. Училища, болници, медицински приемни, ветеринарни кабинети, лекари, агрономи, полицейски участъци и, разбира се, богатият елит на регионите стават първите клиенти.

Правителствен комуникационен апарат от 1940-те

Император Николай II обаче не използва телефона много, въпреки че в Кремъл през 1903 г. е инсталиран апарат и телефонът е на разположение в камериерската стая в двореца на императора в Царско село. За разлика от него съпругата му Александра Фьодоровна има инсталирани три телефона - два в нейните стаи и един в детските апартаменти.

Броят на потребителите нараства. През 1913 г. в Русия вече има 244 118 телефонни клиенти. Има 1212 отделни телефонни мрежи и около 44,6 млн. души са свързани. В края на 1916 г. в Москва има 3,7 телефона на 100 граждани - повече, отколкото в Хамбург например. Но всичко все още е ръчно.

Първата автоматична телефонна станция е инсталирана през 1924 г. - още по време на болшевишкото управление - в Московския Кремъл. Но първата "масова" автоматична телефонна станция е открита не в Москва, а в Ростов на Дон, през 1929 година. А до 1927 г. телефонната мрежа в Ростов има над 3500 клиенти и е много трудно за операторите да я поддържат. Новата станция, открита на 3 август 1929 г., управлява 6000 номера - и е построена с помощта на оборудването, създадено в Ленинград (сега Санкт Петербург) под наблюдението на инженерите на Ериксон. Въпреки това линиите и станциите на Ериксон са национализирани от съветското правителство през 1917 г. (разходите на Ериксон изобщо не са компенсирани) и компанията е национализирана - но вече на търговска основа.

Прочетете още: Митове и реалности за това как се говори с руснаци по телефона

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"